Инсулиновата резистентност става едно от най-често срещаните метаболитни нарушения в организма в целия свят. Коварното състояние, на което за съжаление мнозина не обръщат внимание навреме, е предвестник на преддиабет, диабет тип 2 и метаболитен синдром.
Единственият начин да избегнем усложненията, които трайно ще намалят качеството ни на живот, е да разберем кои са основните причини и рискови фактори за развитие на инсулинова резистентност.
Основни причини за инсулинова резистентност
Когато клетките в нашето тяло не могат ефективно да усвояват глюкозата (захарта) от кръвоносния поток, за да произведат нужната за функционирането си енергия, те спират да реагират адекватно на хормона инсулин.
-20%
промо
Тогава панкреасът започва да се опитва да поправи грешката в системата и произвежда все повече и повече от него. Това нарушение на метаболитния цикъл е инсулинова резистентност и ако не съумеем навреме да изолираме причините за нейното възникване, е въпрос на време да се превърнем в диабетици.
Хранене с много захар и рафинирани въглехидрати
Лошият хранителен режим е основен виновник за аномалиите с кръвната захар и инсулина. Консумацията на храни с висок гликемичен индекс води до резки скокове на глюкозата в кръвта. Редовният прием на сладки напитки (сокове, газирани, нектари и т.н.) претоварва черния дроб и панкреаса.
Същият ефект постига и прекаляването с белия хляб, тестените изделия и преработените десерти. Те бързо се разграждат до глюкоза, стимулирайки постоянно високи нива на инсулин в организма. Тези грешки в храненето са най-чести причини за аномалии с кръвната захар.
Липса на движение и висцерални мазнини
Обездвижването и наднорменото тегло са сред честите причини за развитие на инсулинова резистентност. Особен риск за аномалията носи натрупването на мазнини около корема (висцерална мастна тъкан).
Мастните клетки в тази зона отделят възпалителни цитокини, които директно пречат на работата на инсулина. Липсата на достатъчна физическа активност е също значим критичен фактор, защото мускулите са най-големият потребител на глюкоза в тялото.
Ако не се използват достатъчно, клетките в тялото ни стават „мързеливи” и склонни към неразпознаване на инсулин и недостатъчна обработка на глюкоза за производство на енергия.
Хроничен стрес и недоспиване
Психологическото състояние е винаги тясно свързано с метаболизма. Когато сме под напрежение, тялото ни произвежда кортизол – хормонът на стреса, който сигнализира на черния дроб да освободи допълнителна захар в кръвта за енергия, а това блокира действието на инсулина.
При хронична липса на сън (под 6-7 часа) се нарушава хормоналният баланс и скача рискът от развитие на инсулинова резистентност само за няколко дни. Така стресът и недоспиването стават чести причини за метаболитната аномалия.
Рискови фактори и съпътстващи състояния
- Генетика - Фамилната обремененост с роднини, които страдат от диабет тип 2 увеличава вероятността от развитие на инсулинова резистентност;
- Възраст - С напредване на годините мускулната маса естествено намалява, следствие на което метаболизмът ни се забавя. Това създава предпоставки за проблеми с кръвната захар, които изискват контрол чрез подходяща диета;
- ПКЯ (PCOS) - Синдромът на поликистозните яйчници при жените е тясно свързан с инсулиновата резистентност. Макар да не може да се назове като една от конкретните причини за аномалията, често се наблюдава пряка зависимост между наличния хормонален дисбаланс и високите нива на инсулин в организма. Корекцията и на двата процеса с натурални средства предоставя пакетът Хормонален баланс и защита на яйчниците от Биотика;
- Хронично възпаление - Скрити възпалителни процеси са сред честите причини за инсулинова резистентност.
Симптоми и изследвания
Инсулиновата резистентност е едно от тези “тихи” състояния, които невинаги се отличават с ясна клинична картина. Чести симптоми на състоянието, които могат лесно да останат незабелязани, са:
- Хронична умора и сънливост - заради липсата на достатъчна енергия, произведена от клетките;
- Папиломи - доброкачествени израстъци по кожата с различна форма и цвят, които нямат друго обяснение;
- Рязко натрупване на мазнини в коремната област (една от възможните причини, но следствие от аномалията);
- Повишен апетит, особено за сладки храни - поради нуждата от бърза доставка на захар (отново част и от причините и от следствията на при вече развита инсулинова резистентност);
- “Мозъчна мъгла” - мудност, разсеяност, затруднена концентрация и нарушена памет.
Ако заподозрете някои от тези симптоми във връзка с налични причини и рискови фактори за инсулинова резистентност, може да потвърдите състоянието чрез ендокринолог и няколко вида изследвания:
- HOMA-IR индекс: Най-разпространеният метод, който изчислява съотношението между нивата на глюкоза и инсулин на гладно. Стойности над 2.5 обикновено показват наличие на инсулинова резистентност;
- Орален глюкозотолерансен тест (ОГТТ) с инсулин - Измерват се кръвна захар и инсулин на гладно, а след това 60 и 120 минути след прием на глюкозен разтвор. Това показва как тялото реагира на "захарно натоварване"
- Гликиран хемоглобин (HbA1c) - Показва средното ниво на кръвната захар за последните 2-3 месеца.
Инсулиновата резистентност не е окончателна диагноза, а сигнал за промяна. Ако успеете да изолирате причините за нейното развитие и направите малки корекции в начина на живот като: преминаването към режим с нисък гликемичен индекс, управление на стреса и редовни разходки за мускулен тонус може да управлявате ефективно процеса и да се предпазите от чуване на диагнозата Диабет тип 2.
