В живота на жената съществуват няколко събития, които повишават риска от поява на уринарна инконтиненция. Първите от тези събития са бременността и раждането. По време на бременност интраабдоминалното налягане е повишено, като повишение на същото се наблюдава и в процеса на раждане. Повишеното интраабдоминално налягане създава условия за пролапс (спадане) на тазовите органи и отслабване мускулите на тазовото дъно. Тези фактори могат да доведат до нарушена уринарна функция.
В зависимост от етиологията и патогенетичния механизъм на възникване се различават няколко типа уринарна инконтиненция:
- Стрес инконтиненция – изразява се в изпускане на малки количества урина при кашляне, кихане, бягане, скачане, полов контакт и др. физически дейности. Възниква поради повишение на интраабдоминалното налягане и отслабени мускули на тазово дъно и уретрален сфинктер. Среща се по-често при бременни, жени в менопауза и пациенти, страдащи от хронична кашлица – например пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
- Императивна (urge) инконтиненция – проявява се с непреодолим позив за уриниране при непълен пикочен мехур, при което се получава изпускане на урина преди достигане до тоалетната. В повечето случаи се дължи на неволеви контракции на пикочния мехур. Може да възникне в резултат на възпалително заболяване, туморен процес, наличие на камък в пикочен мехур или при пролапс на матка и пикочен мехур;
- Смесена инконтиненция – при наличие на симптоми от стрес и императивна инконтиненция. Най-често срещаният тип сред жените;
- Инконтиненция при свръх пълен пикочен мехур – неволево изпускане поради преразтягане на пикочния мехур. Той е препълнен и е невъзможно неговото изпразване поради понижена активност на мускулите му. Среща се по-често сред мъже, страдащи от проблеми с простата. Може да възникне и при нервна увреда, захарен диабет или сърдечносъдов проблем;
- Функционална инконтиненция – инконтиненцията възниква не в резултат на проблем с пикочните пътища, а в резултат на друго заболяване. Например функционална инконтиненция възниква при хора, които нямат възможността сами да се придвижат до тоалетната, при пациенти, страдащи от деменция, приемащи определени медикаменти (напр. диуретици) и др.
Диагностицирането на уринирна инконтиненция се осъществява след снемане на анамнеза и изпълнение на различни диагностични методи. От анамнезата значение има честотата на уриниране за денонощие, моментите, водещи до неволево изпускане, появата на неконтролируем позив за уриниране, нощното уриниране (никтурия) и др. За целта пациента в продължение на седмица си води дневник за посочените събития и приема на течности.
Необходимо е изследване на урина и урокултура. Диагностично значение има и т.нар. тест за кашлица, при който се следи за изпускане на урина при кашляне. Прилага се и т.нар. тест за остатъчна урина, чрез който се установява количеството урина, останала в пикочния мехур след уриниране.
Лечението зависи от типа уринарна инконтиненция. Възможно е постигане на резултати чрез промяна в начина на живот – отслабване, ограничаване употребата на кофеин, регулиране употреба на течности, изпълняване упражненията на Кегел за стягане мускулите на тазовото дъно. Също може да се прилага алтернативно лечение с билкови продукти като УРОКСИН той е изцяло натурална хранителна добавка създаден по рецептурите на акад. Хлебаров с терапевтично и профилактично въздействие върху човешкия организъм. Продуктът има пикочогонно действие, спомага за пречистването на бъбречната тъкан и действа благоприятно срещу възпалени бъбреци.
УРОКСИН има въздействие върху възпаленията, заради противовъзпалителните и диуретични свойства на съставките. Може да се прилага при камъни в бъбреците и хроничен цистит.
ПРЕПОРЪЧВА СЕ ПРИ:
- Мътна урина;
- Често уриниране;
- Фалшиви позиви за уриниране;
- Урина със силна и неприятна миризма;
- Болка и парене по време на уриниране;
- Болка, непосредствено над срамната кост;
- Болки в слабините;
- Коремни болки и дискомфорт;
- Болка по време на полов акт;
- Болки в долната част на кръста;
- Неволно изпускане на урина;
