НАЙ-НОВИТЕ МЕДИЦИНСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПОКАЗВАТ…
Броят на болните от захарен диабет (тип 2) в света се е утроил – от 150 млн. души през 2000 г., до днес когато заболелите са над 430 милиона. По данни на Международната диабетна федерация 1 от 11 души от хората на планетата (от 20 до 79 г.), има захарен диабет, като близо половината от тях дори не подозират за това.
Тревожните данни бяха изнесени по време на Конгреса на Централноевропейската диабетна асоциация (CEDA), асоцииран с Международния дунавски симпозиум за 2019 г. (31 октомври – 2 ноември). България е домакин на тридневното събитие в столичния хотел „Хилтън“, където 250 лектори от 17 държави говорят за новостите в диагностицирането, терапията и грижата за хората със захарен диабет.
Специални гости на конгреса са проф. Томас Щулинг от Австрия, проф. Андрю Болтън от Университета в Манчестър, проф. Сена Карадениз от Турция и др., а домакини от българска страна са проф. Здравко Каменов, проф. Цветелина Танкова, проф. Борислав Георгиев, проф. Мария Обрецова, доц. Добрин Василев и др.
У нас болните от диабет тип 2 са над 500 000 души, като недиагностицираните са около 25-30 %. „Това се дължи на изградения добър скрининг у нас, заяви проф. Здравко Каменов, началник на клиниката по Ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“. - Това е и първото и най-важно условия за заболяването – да се сканират и установят хората с повишен риск от захарен диабет“, подчерта той.
Водещият ендокринолог припомни, че основните причини за бума на диабет тип 2 в съвременния свят са надномреното тегло и затлъстяването. У нас около 2/3 от населението е с наднормено тегло и на практика епидемията от затлъстяване, изпреварва епидемията от захарен диабет. „В момента по света има над 600 млн. души, които са затлъстели, докато тези със захарен диабет са 430 млн. души, но се очаква след 25 години те да станат близо 650 млн. болни“, обясни проф. Каменов. Сред водещите рискови фактори си остават още наследствеността, хората със сърдечно съдови заболявания и тези, които са на терапия поради психична болест.
„Има и една друга категория, която е изключително важна – това са хората с преддиабет. Със стойности на кръвна захар на гладно 6,1-6,9, а на втория час от обременяването с глюкоза - 7,8-11. Оказва се, че както хората с установен риск или настъпило заболяване, така и при пациентите в преддиабетно състояние вече развиват усложненията на диабета. Тази група е важна, защото това е най-подходящия момент за фокусиране на превантивните стратегии – имаме възможност да избегнем или отсрочим във времето захарния диабет. Това е таргетната група, която има нужда от най-много усилия“, обясни още проф. Каменов.
Експертите са категорични, че диагностицирането на преддиабета не е сложно – измерва се кръвна захар или се прави натоварване с глюкоза, или пък се отчита гликирания хемоглобин. И това не изисква кой знае какви средства, стига да има рефлекс както в общопрактикуващите лекари, така и у пациентите. По време на събитието проф. Щулниг сподели, че именно една от работещите програми за превенция на захарния диабет в Австрия е насочена към обучението на общопрактикуващите лекари. „Тя дава много добри резултати – те следят както за риска от наднормено тегло и затлъстяване, така и за сигналите на преддиабета. Съответно получават повече средства за това и имат интерес“, допълни експертът.
Най-честите усложнения на диабета остават микро и макро съдовите – диабетната ретинопатия, нефропатия и невропатия. „Те са водеща причина за слепота в активна възраст, за терминален стадий на бъбречна недостатъчност и нетравматични ампутации. Всичко това инвалидизира, но най-опасните усложнения са сърдечно съдовите заболявания – рискът при хората с диабет е от 2 до 4 пъти по-висок. Затова основната цел на съвременното лечение на диабета е да се намали именно сърдечно съдовия риск. Оказа се, че по-старите схващания в медицинската наука, че само добрия контрол на кръвната захар е достатъчен за да пази сърцето, не се оправдаха. Затова днес говорим за мултифакторен подход, като се атакуват всички сърдечно съдови фактори“, обясни проф. Здравко Каменов.
Днес ендокринолозите разполагат с иновативни медикаменти, които водят директно до намаляване на риска от сърдечно съдова смърт. На конгреса стана ясно, че през последните 20 години в лечението на захарния диабет се прилагат три нови групи медикаменти и те коренно променят картината. „Приложението им намалява риска от инфаркт, сърдечно съдова смъртност, някои и от инсулт. У нас се работи по международните терапевтични алгоритми и в България пациентите с диабет имат възможност да се лекуват с всички съвременни медикаменти. Естествено, не всички пациенти успяват да се лекуват с тези иновативни терапии, защото са много скъпи. Затова има селекция - така те стигат приоритетно до най-нуждаещите се групи пациенти. Вече четири са групите нови лекарства, както и нови видове аналогови инсулини, които намаляват риска от хипогликемия и от покачване на теглото“, допълни още проф. Каменов.
С напредването на клиничните проучвания, новостите в медицината и в лечението на захарния диабет се преминава се все повече към индивидуализиране на терапията на пациентите – комбинират се терапии, проследяват се и се пристъпва към нови похвати, ако има индикации за това. Най-важното условие за успеха на лечението, според лекторите, обаче си остава промяна в начина на живот при всеки новодиагностициран пациент. „В над 80% това са хора с наднормено тегло и затлъстяване. Намаляване на калорийния прием и увеличаването на физическата активност са от ключово значение“, допълниха експертите.
НАЙ-НОВИТЕ МЕДИЦИНСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПОКАЗВАТ…
ДИАБЕКСИН е от нов клас продукти – адюванти. Адювантите са продукти на натурална основа, които са предназначени да работят в съдействие със стандартните медицински похвати, в терапията на определени заболявания. ДИАБЕКСИН е букет от билкови екстракти с доказано действие, създаден по рецептурите на акад. Хлебаров благодарение на които спомага за поддържане на:
- нормалните нива на кръвната захар при диабетици;
- въглехидратната обмяна в организма;
- нормални метаболитни функции на клетките;
- нормалното функциониране на панкреаса;