Билката джинджифил се използва още от ранните векове в Аюрведа и китайската медицина. На изток от древността до днес считат растението за един от най-потентните природни лекове за човека. Днес, благодарение на изследвания и категорични данни от практиката, билето е популярен и търсен натурален илач в целия свят.
Поради широкия си спектър на полезно действие за човешкия организъм, за растението се говори като за “естествен антибиотик”. Помага на десетки системи и органи в нашето тяло с мощни противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо и имуноукрепващо действие.
Често в практиката корен от джинджифил се търси за възстановяване на организма, засилване на имунитета и борба с хронични възпалителни процеси. Друга от известните му суперсили са свързани с регенерацията на нашия стомах, който днес се бори с безпрецедентен брой бактерии и разстройства вследствие на вредни храни и условия на средата.
Как действа джинджифилът върху храносмилането
Със своята активна съставка джинджерол, билето действа като мощен антиоксидант и враг на възпаленията. Именно на това съединение се дължи и специфичният лютив вкус и аромат на корена от джинджифил.
Като богат източник на антиоксиданти, той помага на тялото да се бори с оксидативния стрес и намалява възпалителните процеси в лигавиците на стомашно-чревния ни тракт. Лечебното растение подпомага храносмилането като:
- Ускорява изпразването на стомаха - с активните си вещества стимулира моториката на стомашно-чревния тракт и храната преминава по-бързо през стомаха. Това е особено полезно при хора с лошо храносмилане (диспепсия) и чувство за тежест;
- Стимулира храносмилателните ензими - съдържа протеазата зингибаин, която улеснява разграждане на протеините и подпомага общото усвояване на хранителните вещества.
Паралелно с подобряването на метаболизма, перисталтиката, разграждането и усвояването на хранителните вещества растението помага и за повечето често срещани проблеми със стомаха и червата.
При кои стомашни проблеми може да помогне
- Гадене и повръщане - коренът от джинджифил е популярен натурален илач при позиви за гадене и повръщане, независимо от причината. Може да се приема както по време на бременност (сутрешно гадене), така и при прилошаване, свързано с пътувания, вируси и дори химиотерапия.
Ефективното му действие се дължи на съдържащите се в корена джинджероли и шогаоли, които блокират рецепторите на серотонин и ацетилхолин в храносмилателната система, предотвратявайки сигналите за гадене и повръщане към мозъка; - Подуване и газове - чувството за тежест, честото подуване и неприятните газове често са резултат от застояла храна в червата. Коренът от джинджифил стимулира производството на храносмилателни ензими, които ускоряват разграждането на храната, предотвратявайки ферментацията и образуването на газове.
Помага осезаемо при упорит запек, като улеснява максимално транспортирането на отпадъците през дебелото черво и облекчава изхождането; - Лошо храносмилане - билето оптимизира мускулната моторика на стомаха и подобрява трайно чревната перисталтика. Така храносмилането се ускорява, като паралелно се подобрява разграждането и усвояването на хранителни вещества.
Изследвания доказват, че консумацията на джинджифил преди хранене може да ускори изпразването на стомаха с до 50%, което значително намалява симптомите на тежест.
Паралелно коренът стимулира производството на муцин – защитен слой, който предпазва стените на нашия стомах от разяждащото действие на солната киселина, намалявайки риска от язви. - Синдром на раздразненото черво - силните му противовъзпалителни свойства успокояват раздразнения стомашно-чревен тракт и могат да помогнат при състояния като синдром на раздразненото черво (IBS).
Кога джинджифилът може да влоши симптомите
- Рефлукс и киселини - При много хора коренът помага за успокояване на киселинността в стомаха и намалява симптомите на рефлукс. Неговите противовъзпалителни свойства успокояват хранопровода. Важно е обаче да се внимава с дозата, тъй като при някои индивиди прекомерната консумация може да предизвика леки киселини заради силно активното действие (разхлабва долния сфинктер и позволява навлизане на киселини от стомаха в хранопровода) и специфичния вкус на джинджерола;
- Гастрит и Язва - въпреки че е лютив, коренът може да бъде полезен и при гастрит и/или язва, стига боледуването и симптоматиката да не са в своята остра фаза. Той спомага за потискане на растежа на бактерията H. pylori, която е основен причинител на рани (язви) в стомаха и червата. Ако симптомите на възпалителните процеси и наранявания по лигавиците са в остра фаза обаче, съществуват сериозни противопоказания за прием на растението. С лютивия си вкус и активното си действие може в този етап да възпали допълнително силно чувствителните и засегнати от възпалението зони и да причини повишен дискомфорт със силно парене и болка в стомаха;
- Чувствителен стомах - при повишена чувствителност на стомашната лигавица честият и обилен прием на джинджифил може да доведе до болезнена хронична диария. Ако дозите са по-ниски обаче, коренът действа като регулатор и успокоява спазмите в стомашната област, като успешно овладява възпалението и неутрализира токсичните бактерии в стомашно-чревния тракт.
Как да приемаме джинджифил безопасно
Както стана ясно дотук, “природният антибиотик” е почти универсален лек за проблеми със стомаха и червата, но само когато се приема в разумни дози и предвид интензивността на симптоматиката и неразположенията.
Ако приемаме пресен настърган джинджифил препоръчителната дневна дозировка е до 3-4 грама. За бременни жени дозата не трябва да надвишава 1 грам дневно. Същата концентрация трябва да се запази и ако пием чай от джинджифил с каквато и да е лечебна цел, ако не искаме да разстроим стомаха и червата.
Най-лесният и лесен за дозиране начин да приемаме лечебното растение е като съставка на хранителни добавки, където дневната доза е ясно обозначена. Най-често предпочитаните продукти с натурален произход, които съдържат екстракт от джинджифил, са под формата на билкови тинктури (силна концентрация и по-бързо усвояване от организма) или капсули (най-чистата и лесна за прием форма).
