Какво представлява болестта на Паркинсон?
Болестта на Паркинсон представлява хронично невродегенеративно двигателно разстройство, което прогресира бавно при повечето хора. Състоянието се характеризира с дисфункция и смърт на жизненоважни нервни клетки в мозъка, наречени неврони. Мозъкът бавно спира да произвежда невротрансмитер, наречен допамин. С все по-малко и малко допамин човек има прогресивно намаляваща способност да регулира движенията, тялото и емоциите.
Паркинсоновата болест засяга предимно хора в напреднала възраст, но може да се появи и при по-млади индивиди. Обикновено заболяването започва на възраст между 50 и 65 години, поразявайки около 1 % от населението в тази възрастова група. Малко по-често се среща при мъжете в сравнение с жените.
Нормално, в човешкия мозък има мозъчни клетки (неврони), които произвеждат допамин. Тези неврони се концентрират в определена област на мозъка, наречена субстанция нигра („черно вещество“). Допаминът е химично вещество, което препредава съобщения между субстанция нигра и другите части на мозъка, за да се контролират движенията на човешкото тяло. Допаминът спомага за плавни, координирани движения на мускулите. Когато са увредени около 60-80 % от клетките, произвеждащи допамин, и не се образува достатъчно допамин, се появяват моторните симптоми на болестта на Паркинсон. Този процес на увреждане на мозъчните клетки се нарича невродегенеративност.
Актуалната теория (т.нар. хипотеза на Braak) е, че първите признаци на Паркинсоновата болест се намират в ентеричната нервна система, медулата и по-специално обонятелната луковица, която контролира усещането за мирис (обоняние). Съгласно тази теория, болестта на Паркинсон прогресира само до субстанция нигра и мозъчната кора през годините. Тази теория се подкрепя все повече от доказателствата, че немоторните симптоми, като загуба на обоняние, хипосмия (намалено обоняние), нарушения на съня и запек, могат да предхождат с няколко години двигателните манифестации на заболяването. Поради тази причина изследователите все повече са фокусирани върху тези немоторни симптоми с цел откриване на болестта на Паркинсон възможно най-рано и търсене на начини да се спре прогресията й.
При повечето хора са необходими години, за да се развият симптомите, и те живеят в продължение на години с болестта. Състоянието прогресира постепенно, понякога започва с едва забележим тремор само на едната ръка или чувство на слабост или скованост в един крайник. Треморът се влошава и разпространява, мускулите стават по-сковани (по-твърди), движенията се забавят, балансът и координацията се влошават. С напредването на заболяването често се развиват депресия, когнитивни проблеми, както и други умствени или емоционални проблеми.
Специфичната група от симптоми, която пациентът проявява, варира. Основните моторни симптоми при болестта на Паркинсон включват:
- тремор на ръцете, краката, лицето и челюстта
- брадикинезия или забавяне на движенията
- ригидност или скованост на крайниците и трункуса
- постурална нестабилност или нарушено равновесие и координация
Самата болест на Паркинсон не е фатална. Въпреки това, усложнения от болестта са сериозни.
В момента няма лек за болестта на Паркинсон. Терапията е насочена към облекчаване на симптомите, за да може пациентът да запази качеството си на живот възможно най-високо.
Още по темата прочети ТУК:
