Д-р Найден Кандиларов: Честотата на гастрита расте заедно с нивото на стреса

Д-р Найден Кандиларов е водещ гастроентеоролог в екипа на УМБАЛ „Александровска“. Завършил е специалност Медицина в МУ-София и Здравен мениджмънт в УНСС. Притежава специалности по вътрешни болести и гастроентерология.

Д-р Кандиларов е първия ендоскопист в България член на Американската ендоскопска асоциация-ASGE. Част е и от Българското гастроентерологично дружество и Европейската ендоскопска асоциация-ESGE. Специализирал е в Япония, Италия, Испания, Англия и Германия.

д-р Кандиларов говори за най-честите оплаквания свързани със стомашно-чревния тракт, за важността на превенцията на онкологичните заболявания, важните изследвания и периоди, както и кога едно обикновено неразположение се превръща сериозно заболяване.


- Д-р Кандиларов, кои симптоми водят пациентите най-често при гастроентеролога?

Болка, тежест, дискомфорт, понякога гадене, повръщане, диария, лош дъх. Това са все оплаквания от стомаха. Други оплаквания са от нередовно изхождане, кръв, слуз в изпражнения – характерни за долния храносмилателен тракт.

Понякога има и такива пациенти, които живо се интересуват от написаното в интернет и пристигат с „готови диагнози“. Не малък процент от тях, четейки, припознават оплакванията си в различни симптоми, описани в публикации в мрежата и идват със съмнения, които за щастие по-често отхвърляме.


- Кога изброените симптоми са знак не за временно неразположение, а за сериозно заболяване?

Ако човек има каквито и да било проблеми, свързани със стомашно-чревния тракт, е хубаво да ги консултира с гастроенетеоролог. За да не се пропусне нещо сериозно. Пример в това отношение е наличието на кръв и слуз или само кръв в изпражненията. В този случай много често пациентът сам или по съвет на близък решава, че става дума за хемороиди и няма нужда от преглед. А това е опасно. Понякога подобни симптоми са проява на онкологично заболяване в напреднал стадии. В такива случаи можем само да диагностицираме и осигурим палиативни грижи, но трайно лечение не е гарантирано. Това е тежко за всички – и за пациентите, и за нас.


- Коя е водещата причина за рака на стомашно-чревния тракт и кога е добре да започне профилактиката?

Наследствеността в съчетание с фактори на околната среда е важен фактор за възникване на раковите заболявания на стомашно-чревния тракт. Ако в семейството има майка, баща, баба, дядо с каквото и да било злокачествено онкологично заболяване на храносмилателният тракт, е от особено значение профилактиката - колкото по-рано започне тя, толкова по-добре. Понастоящем е възможно извършването на редица генетични тествания с оглед определяне носителството на рискови генетични варианти.

Обикновено, ако има диагноза рак в семейството на 50- и под 50-годишна възраст, то следващото поколение трябва да се изследва задължително и тези изследвания е наложително да започнат в по-ранна възраст - например 40 години и дори по-рано.


- А когато липсва факторът наследственост?

Стандратно в световен мащаб профилактиката започва на 40 години. Тогава е добре да се извърши първата колоноскопия - изследване на дебелото черво. Не по-малко важно е редовно да се прави и гастроскопия, която си остава най-точният метод за диагностика на сериозни заболявания на стомах, дванадесетопръстник и хранопровод.

При наличие на полипи например, проследяването може да е по-често – през година. Ако всичко е наред, европейския стандрат съветва да се изследваме през 5 години, но за предпочитане е през 3 години.


- Всеки полип по лигавицата на дебелото черво ли е предвестник на раково заболявание?

Не. Има различна класификация на полипите. Основно аденоматозните полипи малигинизират, затова е много важно всеки полип да се изследва хистологично. В зависимост от вида му вече се знае и как да се следи пациентът по-нататък. Защото има и хиперпластични полипи, възпалителни, които не са с притеснителен характер.

Във всички случаи обаче, полип оставен да расте – без да бъде премахнат и изследван, е бомба със закъснител.


- Начинът на живот и храненето – обикновено вечер, ударно и обилно, имат ли пряка връзка със заболяванията на стомашно-чревния тракт?

Категорично начинът на живот влияе върху стомашно-чревния тракт. Но преди храненето идва стресът – ние живеем в сложна обстановка, всеки е подложен на ежедневен стрес, въздухът, който дишаме е изключително замърсен, а някои храни, които консумираме също имат рискови компоненти. Така, че всичко това няма как да не оказва влияние върху стомашно-чревния тракт.

Причината за тази чувствителност е, че стомашно-чревния тракт е много силно инервиран и реагира на всяка една промяна на външната среда. Ако пък човек е по-емоционален, това допълнително дава отражение върху стомашно-чревния тракт.

Храносмилателната система е изключително прецизна, но трябва да намираме начини да се справяме, защото такава е реалността, в която живеем. Няма как да избегнем стреса и външните дразнители. Йога, спорт, разходки сред природата, повече време със семейството, с приятели – всичко това са начините за изключване от ежедневието.


- Съществува ли тогава в медицинската наука понятие „нервен стомах“?

Понятие – не, но под „нервен стомах“ разбираме всичко това, което описах, свързано със стрес, лош въздух, храна и други външни дразнители.


- А синдром на раздразненото черво? Друго често оплакване отстрана на пациентите.

Това  е нарушение на чревния мотилитет – перисталтиката, а в някои случаи възпалителни и неврологични изменения, микробиомни фактори (разнообразие и състав на чревната флора). Проявява се с рецидивиращи болка, спазми, флуктуация (повишено образуване на газ), запек или диария, слуз, но без наличието на видими промени по лигавицата.

Най-често в основата на този синдром са промени в тонуса на автономната нервна система на червото в резултат, на което възникват спазми на гладката му мускулатура, съпроводени с болкова симптоматика. Най-често препоръчваното средство за овладяване на неприятното състояние е диета - определен режим, както и някои медикаменти и хранителни добавки.


- Защо почти всяка болка си обясняваме с гастрит? И колко често срещано е заболяването?

Честотата на гастрита расте заедно с нивото на стреса. Колкото по-стресирани сме, толкова по-често са оплакванията. Не е пресилено, ако се каже, че почти всеки човек има в малка или голяма степен, в различен период от живота си гастрит, точно поради начина на живот. Много малко са и хората, които се хранят правилно – закусват, обядват и вечерят в определени часове, без да прекаляват с количествата. Много са причините, поради които това е трудно осъществимо и появи ли се оплакване – първата асоциация е гастрит.

Гастритът е възпаление на стомаха, причините за което за комплексни. Хубаво е, че с развитието на медицината, днес разполагаме с модерни медикаменти, с които можем да облекчим оплакванията и да подпомогнем лигавицата, така че да се възстанови. Най-важното обаче е да се знае дали този гастрит се дължи на инфекция с бактерията хеликобактер пилори или не.


- Смята се, че над 50% от населението в света са носителите на хеликобактер пилори – виновникът за развитието на гастрит и язвена болест. Наистина ли статистиката е такава и защо?

Това е най-широко разпространената инфекция, ето защо е много важно пациент с изявена симптоматика задължително да бъде изследван. Ако микроорганизмът бъде оставен дълго време нелекуван, той поразява епитела на лигавицата на стомаха, след това води до язва и дори проблемът може да се задълбочи до МАЛТ - лимфом-злокачествено заболяване. Според различни автори, ако хеликобактер пилори е разпространена в антрума – това най-често води до язва на дванадесетопръстника, а ако е в корпуса, може да доведе до рак на стомаха. Затова бактерията задължително трябва да бъде лекувана.

Прави се гастроскопия, за да се установи състоянието на лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и хранопровода – дали има вече язва или не, и се взимат биопсии за наличието на хеликобактер пилори. Това което ние в „Александровска“ болница правим и смятам, че е най-доброто, е микробиологично изследване на материал от лигавицата с антибиограма. Защото в последните години имаме много случаи на резистентност към основния медикамент за лечение на хеликобактер пилори.


Затова взимаме биопсия за микробиология и правим антибиограма – така след като веднъж сме доказали хеликобактер пилори, получаваме и точната комбинация, с която бактерията трябва да бъде лекувана. Това което се забелязва е, че в последните години драстично нараства броят на пациентите резистентни към основните медикаменти за лечение на бактерията. Лекуването „на сляпо“, без антибиограма, може да вкара болния в един безкраен, омагьосан кръг на антибиотично лечение, което няма да даде нужните резултати. 

Съвременната терапия на хеликобактер пилори включва тройна комбинация от медикамети, като първият от тях потиска киселинността на стомаха, а втория и третия са два антибиотика. Допълнително се включва и още един медикамент – бисмут оксид.


- Как се предава бактерията?

Смята се, че по контактно-битов път – замърсени ръце, прибори, храна, близък контакт. Всеки може да бъде инфектиран. Но е много важно да обърнем внимание и на другите методи за диагностика на хеликобактер пилори, защото там се допускат много грешки.

Наред с гастроскопията, с която взимаме биопсия за патохистология, микробиология и уреазен тест, съществуват и лабораторни методи. Това са фекален тест – с много висока чувствителност и дихателен тест – също с висока чувствителност, но по-сложен за изпълнение. За дихателния тест трябва сериозна предварителна подготовка, докато фекалния може да се направи по-всяко време и е точен, защото се изследва антиген.

Най-неточен и най-широко разпространен е кръвният тест, който изследва антитела, образуващи се от имунната система при борба с бактериите. Проблемът тук е, че много пациенти първо се лекуват – изследвани или не, и веднага след антибиотичното лечение си правят кръвен тест. Това може да доведе до неточни резултати. Защото когато антибиотикът унищожава бактерията, множество антитела остават и след това, като тяхното нормализиране отнема известно време. Този  тест е приемлив между 6 месеца и година след проведената терапия.


- Гастроскопията и колоноскопията остават двата основни дианостични метода – и двата особено стресиращи пациентите?

Това е златният стандарт. Съществуват още няколко нови, модерни изследвания като например капсулната ендоскопия. Интересен метод, при който се поглъща капсула, която минава през целия стомашно-чревен тракт и това се заснема. Проблемът при капсулната ендоскопия е, че първо е скъпа и второ – чрез нея могат да се видят находки, но те не могат да бъдат биопсирани и тогава отново се пристъпва към базовите изследвания.

Много от хората казват, че гастроскопията е болезнено изследване, но реално болка няма. Има непоносимост при преглъщане, което прави процедурата неприятна. Затова съветвам пациентите да си правят изследването под анестезия – така пациентът няма неприятен спомен от изследването, а ние, лекарите работим спокойно. При колоноскопията има болка от раздуването на дебелото черво и процедурата без упойка е травмираща и напрегната за всички.


- Кой е проблемът, с който най-често се сблъсквате в практиката си и Ви тревожи?

Това, че пациентите стигат до нас твърде късно. Профилактиката на редица злокачествени заболявания, включително и тези на стомашно-чревният тракт, е неглижирана. Много пациенти, за съжаление, идват на късен етап поради различни причини, включително липса на задължителни изследвания още в доболничната помощ.

Разбира се, има и хора, които подценяват проблемите, притесняват се, не знаят към кого да се обърнат или се самолекуват. В тези случаи е възможно състоянието да се задълбочи. Ето защо, апелът ми към всички е да се грижат за здравето си и да се преглеждат редовно.


ЗАЩО Е ВАЖНО ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА ДА ФУНКЦИОНИРА ПРАВИЛНО?

Доброто ни здравословно състояние върви ръка за ръка с правилното функциониране на храносмилателната ни система. Колко пъти на ден се храним, с каква храна и как се усвоява тя – това са основните въпроси, които трява да си задаваме. Гастронетерологичният тракт има за задача да абсорбира и обработи полезните вещества от храната, освен това предпазва тялото от различни токсини. Много важен е и балансът между „добри” и „лоши” бактерии, поддържането на балансирана флора в тънките черва, нормалната перисталтика и редовната елиминация на отпадъчните продукти от тялото. Стомашно-чревният тракт съдържа най-голям брой имунни клетки и също така е дом на т. нар. гастро-ентеро-нервна система, обединяваща най-голямата и най-сложна организация на неврони извън централната нервна система.

СИМПТОМИ ПРИ НЯКОИ ПРОБЛЕМИ С ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

  • Спазми и дискомфорт ниско в корема;
  • Усещане за парене в областта на хранопровода и устната кухина;
  • Усещане за подуване на корема и червата;
  • Болка и дискомфорт в стомашната област;
  • Затруднено ходене по голяма нужда;
  • Хронична тазова болка;
  • Чести позиви за ходене по голяма нужда;
ГАСТРОКСИН е букет от билкови екстракти, създаден по рецептурите на акад. Хлебаров благодарение на които:

  • Oблекчава страданията при язва, гастрит, колит, киселини, гастроезофагиален рефлукс и др.;
  • Намалява стомашната киселинност;
  • Има газогонно и спазмолитично действие;
  • Има положителен ефект при стомашно-чревни неразположения;

ГАСТРОКСИН МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ ТУК  - https://biotica.bg/gastroxin-za-hranosmilatelnata-sistema

Търсене

Категории

Реклама

rr
ss
ar
pk
af
ba

Свързани продукти

Отзиви

Все още няма отизиви за тази новина